Ти.. ти... ти
Прочети си хороскопа
и окъпи величието си в чужди думи.
Послушай песента на птиците,
защото в песните си шепнат твойто име.
Ти си уникален...
Ироничен тънък хумор,
хубостта на гръцки бог -
симпатичен, с весел нрав,
а в самокритиките си суров...
О, неповторими!
Кой би ти устоял?
Устите на стотици шепнат твойто име
и те въздигат на пиедестал.
Ти си разнообразен и неповторим...
Ти си нестандартен и разчупващ стереотипи
Ти си... и земята и водата...
Опиянен от своя образ, взираш се във локва.
И това, което виждаш, те устройва.
Защото ти си шепа кал... Както всички други...
Но като че ли още не си го осъзнал.
Защо ли тъй се будиш във съня си?
O! Нима е чиста съвестта ти?
О, нима светът е толкоз грешен,
че осъжда хубостта ти?
СЪБУДИ се! Ти си толкова прозрачен...
Прозаичен...
Но какво ще те събуди
от това опиянение... от самия себе си?
За твойта болест няма истинско лечение...
Е, хубаво... Живей във своя свят,
във който всичко е по твоя образ и подобие,
но ако питаш мен пропускаш нещо уникално:
пропускаш обективната природа,
пропускаш хората и тяхната радост,
пропускаш любов и чест, и вярност...
Умри в дълбока старост...
Но ще ти кажа още отсега -
умрял си още във момента,
когато си решил че си голям
колкото Света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
