6 мар. 2007 г., 00:09

Ти.. ти... ти 

  Поэзия
1676 0 11

Прочети си хороскопа

и окъпи величието си в чужди думи.

Послушай песента на птиците,

защото в песните си шепнат твойто име.

Ти си уникален...

Ироничен тънък хумор,

хубостта на гръцки бог -

симпатичен, с весел нрав,

а в самокритиките си суров...

О, неповторими!

Кой би ти устоял?

Устите на стотици шепнат твойто име

и те въздигат на пиедестал.

Ти си разнообразен и неповторим...

Ти си нестандартен и разчупващ стереотипи

Ти си... и земята и водата...

Опиянен от своя образ, взираш се във локва.

И това, което виждаш, те устройва.

Защото ти си шепа кал... Както всички други...

Но като че ли още не си го осъзнал.

Защо ли тъй се будиш във съня си?

O! Нима е чиста съвестта ти?

О, нима светът е толкоз грешен,

че осъжда хубостта ти?

СЪБУДИ се! Ти си толкова прозрачен...

Прозаичен...

Но какво ще те събуди

от това опиянение... от самия себе си?

За твойта болест няма истинско лечение...

Е, хубаво... Живей във своя свят,

във който всичко е по твоя образ и подобие,

но ако питаш мен пропускаш нещо уникално:

пропускаш обективната природа,

пропускаш хората и тяхната радост,

пропускаш любов и чест, и вярност...

Умри в дълбока старост...

Но ще ти кажа още отсега -

умрял си още във момента,

когато си решил че си голям

колкото Света.

 

© Ия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да те чета не искам да спирам...
  • хубава мисъл
    но аз писах по-скоро в по-общ смисъл. адресирано е към момче, защото конкретният повод беше една изневяра, в която виновникът не се чувстваше достатъчно виновен (според мен) и се оправда с "аз съм такъв".
    незная доколко ми се е получило внушението, но идеята ми е, че който и да си и какъвто и да си, не можеш да сравняваш света със себе си, защото си толкова нищожна част от него, че дори хората от съседната улица едва ли са чували за теб. та когато човек започне да приравнява всичко към собствения начин на мислене се получава една ужасна нагла самовлюбена заблуда, която направо ме плаши. ужасявам се от хора, които се смятат за абсолютни (дори да твърдят обратното, винаги си личи) и в ограничения, но самоуверен поглед виждам средновековните потисници и схоластици. брр
  • да.. не са никак малко..
  • това вече си е песен! :P напомня ми на Incubus или нещо от сорта пиша ти шестак :D
  • Защо съм останал сляп за това произведение не знам...която и да си движиш
    се към възход!Бурни аплодисменти от мен!
  • Поздрав!
    Браво!6!
  • Ами да, но това го прави различно! Личи си, че е с чувство написано и когато го чета се пренасям на друго място! Браво!!!
  • Харесах си го!
  • хехе благодаря ви!
    всъщност бях много ядосана когато писах снощи и изобщо не съм спазвала рими, благозвучия и прочее... може би ще трябва да го пооправя
  • Невероятно, страхотно, различно... спря ми дъха... онемях! Вдъхнових се страхотно е! Нямам забележка просто /6/!!!
  • наистина ми допадна
    и искам да наблегна на нещо което ми направи най-голямо впечатление...
    "Опиянен от своя образ, взираш се във локва.
    И това, което виждаш, те устройва.
    Защото ти си шепа кал... Както всички други..." ...просто ме скова!!
Предложения
: ??:??