Ти вече бе тръгнал
Толкова много ми липсваха
нашите утрини,
че сетивата ми
бяха напрегнати във очакване
топлата ти целувка да ме събуди
и се обърнах,
там, където смятах да те намеря.
Ала ти вече бе тръгнал.
И тогава видях
чашата със кафе върху масата,
а по ръбовете ѝ –
още твоите устни личаха.
И хавлията, метната на леглото
откъм твойта страна,
още пазеше аромата ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
