Толкова много ми липсваха
нашите утрини,
че сетивата ми
бяха напрегнати във очакване
топлата ти целувка да ме събуди
и се обърнах,
там, където смятах да те намеря.
Ала ти вече бе тръгнал.
И тогава видях
чашата със кафе върху масата,
а по ръбовете ѝ –
още твоите устни личаха.
И хавлията, метната на леглото
откъм твойта страна,
още пазеше аромата ти.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
