Ти вече бе тръгнал
Толкова много ми липсваха
нашите утрини,
че сетивата ми
бяха напрегнати във очакване
топлата ти целувка да ме събуди
и се обърнах,
там, където смятах да те намеря.
Ала ти вече бе тръгнал.
И тогава видях
чашата със кафе върху масата,
а по ръбовете ѝ –
още твоите устни личаха.
И хавлията, метната на леглото
откъм твойта страна,
още пазеше аромата ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
