18 jul 2022, 5:06

Ти виждал ли си чудо 

  Poesía
753 5 14

Ти виждал ли си чудо посред лято,

когато плисват слънчевите бързеи

и хукват необяздени в полето,

а облаците чак до пътя слизат,

подгонени като овце по билото...

На мляко и на прах ухаят билките,

разсипани по топлото му рамо,

просветва пладнето - бял хълбок на кобила,

сред бягащия звън на медни чанове.

Тревите избледнели гриви мятат

до вятърния ръб на хоризонта

и акостират в меките обятия

на залеза през сплетените клони.

А той загребва сенките бакърени

и ги превръща в ярко звездно ято,

политнало над океан от юли.

Ти виждал ли си чудо посред лято...

 

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??