Ти виждал ли си чудо
Ти виждал ли си чудо посред лято,
когато плисват слънчевите бързеи
и хукват необяздени в полето,
а облаците чак до пътя слизат,
подгонени като овце по билото...
На мляко и на прах ухаят билките,
разсипани по топлото му рамо,
просветва пладнето - бял хълбок на кобила,
сред бягащия звън на медни чанове.
Тревите избледнели гриви мятат
до вятърния ръб на хоризонта
и акостират в меките обятия
на залеза през сплетените клони.
А той загребва сенките бакърени
и ги превръща в ярко звездно ято,
политнало над океан от юли.
Ти виждал ли си чудо посред лято...
© Христина Мачикян All rights reserved.
