24 mar 2006, 19:01

Ти закъсня

  Poesía
838 0 2
Т и з а к ъ с н я


Сега вярваш ли ми,
когато ти казвах
че ще ти липсвам
и че ще ме търсиш.
Прозря ли,
колко много си загубил...
Прозря ли,
колко много ме болеше...


Но закъсня...
идваш прекалено късно,
вече не съм сама,
и кротко смирена
не те чакам вече..
просто вече съм чужда..
но не плачи,
знам, че те боли от това..


Но така е в живота,
колелото но съдбата се върти,
аз удар след удар понасях,
сега наред си ти да те боли,
но няма друг виновен,
вина единствено в себе си търси....

23.03.2006г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...