Mar 24, 2006, 7:01 PM

Ти закъсня

  Poetry
837 0 2
Т и з а к ъ с н я


Сега вярваш ли ми,
когато ти казвах
че ще ти липсвам
и че ще ме търсиш.
Прозря ли,
колко много си загубил...
Прозря ли,
колко много ме болеше...


Но закъсня...
идваш прекалено късно,
вече не съм сама,
и кротко смирена
не те чакам вече..
просто вече съм чужда..
но не плачи,
знам, че те боли от това..


Но така е в живота,
колелото но съдбата се върти,
аз удар след удар понасях,
сега наред си ти да те боли,
но няма друг виновен,
вина единствено в себе си търси....

23.03.2006г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...