24 мар. 2006 г., 19:01

Ти закъсня

844 0 2
Т и з а к ъ с н я


Сега вярваш ли ми,
когато ти казвах
че ще ти липсвам
и че ще ме търсиш.
Прозря ли,
колко много си загубил...
Прозря ли,
колко много ме болеше...


Но закъсня...
идваш прекалено късно,
вече не съм сама,
и кротко смирена
не те чакам вече..
просто вече съм чужда..
но не плачи,
знам, че те боли от това..


Но така е в живота,
колелото но съдбата се върти,
аз удар след удар понасях,
сега наред си ти да те боли,
но няма друг виновен,
вина единствено в себе си търси....

23.03.2006г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...