2 oct 2018, 10:19

Ти знаеш колко много искам

1.4K 17 19

Случайна среща... Лято, смях, гълчава...

За малко с теб да се разминем двама!

От  клоните долита птича врява -

съвсем не място за любовна  драма...

 

Не свеждай поглед!...Спри да те погледам!...

Очите ти като магнит привличат...

Лицето ти - повяхнало и бледо,

сега на късна есен ми прилича!...

 

Посягам със ръка да те докосна,

но мигом дръпвам се като опарен...

Естествен порив -  нищо друго!... Просто -

на близост жест - все още незабравен!...

 

И тръгвам...А до мен си толкоз близко!...

Ръката ти внезапно се повдига...

Да спра?... Ти знаеш колко много искам!...

Но "Спри!"  до мене тъй  и не достига!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление така е...Никоя връзка не е застрахована от разочарования и колкото е била по-дълготрайна, толкова после е по-болезнено...И не винаги можем да запалим отново старото огнище...
  • Неминуемо след дълга раздяла нишката изтънява и изтрива спомени и усещания....Това за старото бунище или за "където е имало огън,пак ще има" не е истина...Получават се още по-големи разочарования.,Е,това е мое виждане/от опит!/
  • Съжалявам, че си се натъжила от този стих, Албена!...Но нали животът ни не е един безкраен празник - в него има и болка, и радост, и мъка и щастие, и срещи, и раздели? ...А пък аз просто се опитвам според възможностите си, да го показвам от всичките му страни, такъв какъвто го виждам!...
    Хубав уикенд ти желая, Приятелко!...Да се порадваме на златната есен и на чудесните дни, които ни предлага!...
  • Натъжих се от този стих, Роберт!...Колко ни пречи гордостта, за да бъдем щастливи...
  • Марги, Светла, благодаря за добрите думи!...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...