2 окт. 2018 г., 10:19

Ти знаеш колко много искам

1.4K 17 19

Случайна среща... Лято, смях, гълчава...

За малко с теб да се разминем двама!

От  клоните долита птича врява -

съвсем не място за любовна  драма...

 

Не свеждай поглед!...Спри да те погледам!...

Очите ти като магнит привличат...

Лицето ти - повяхнало и бледо,

сега на късна есен ми прилича!...

 

Посягам със ръка да те докосна,

но мигом дръпвам се като опарен...

Естествен порив -  нищо друго!... Просто -

на близост жест - все още незабравен!...

 

И тръгвам...А до мен си толкоз близко!...

Ръката ти внезапно се повдига...

Да спра?... Ти знаеш колко много искам!...

Но "Спри!"  до мене тъй  и не достига!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжаление така е...Никоя връзка не е застрахована от разочарования и колкото е била по-дълготрайна, толкова после е по-болезнено...И не винаги можем да запалим отново старото огнище...
  • Неминуемо след дълга раздяла нишката изтънява и изтрива спомени и усещания....Това за старото бунище или за "където е имало огън,пак ще има" не е истина...Получават се още по-големи разочарования.,Е,това е мое виждане/от опит!/
  • Съжалявам, че си се натъжила от този стих, Албена!...Но нали животът ни не е един безкраен празник - в него има и болка, и радост, и мъка и щастие, и срещи, и раздели? ...А пък аз просто се опитвам според възможностите си, да го показвам от всичките му страни, такъв какъвто го виждам!...
    Хубав уикенд ти желая, Приятелко!...Да се порадваме на златната есен и на чудесните дни, които ни предлага!...
  • Натъжих се от този стих, Роберт!...Колко ни пречи гордостта, за да бъдем щастливи...
  • Марги, Светла, благодаря за добрите думи!...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...