Случайна среща... Лято, смях, гълчава...
За малко с теб да се разминем двама!
От клоните долита птича врява -
съвсем не място за любовна драма...
Не свеждай поглед!...Спри да те погледам!...
Очите ти като магнит привличат...
Лицето ти - повяхнало и бледо,
сега на късна есен ми прилича!...
Посягам със ръка да те докосна,
но мигом дръпвам се като опарен...
Естествен порив - нищо друго!... Просто -
на близост жест - все още незабравен!...
И тръгвам...А до мен си толкоз близко!...
Ръката ти внезапно се повдига...
Да спра?... Ти знаеш колко много искам!...
Но "Спри!" до мене тъй и не достига!...
© Роберт Всички права запазени