2.10.2018 г., 10:19 ч.

Ти знаеш колко много искам 

  Поезия » Любовна
1170 17 19

Случайна среща... Лято, смях, гълчава...

За малко с теб да се разминем двама!

От  клоните долита птича врява -

съвсем не място за любовна  драма...

 

Не свеждай поглед!...Спри да те погледам!...

Очите ти като магнит привличат...

Лицето ти - повяхнало и бледо,

сега на късна есен ми прилича!...

 

Посягам със ръка да те докосна,

но мигом дръпвам се като опарен...

Естествен порив -  нищо друго!... Просто -

на близост жест - все още незабравен!...

 

И тръгвам...А до мен си толкоз близко!...

Ръката ти внезапно се повдига...

Да спра?... Ти знаеш колко много искам!...

Но "Спри!"  до мене тъй  и не достига!...

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За съжаление така е...Никоя връзка не е застрахована от разочарования и колкото е била по-дълготрайна, толкова после е по-болезнено...И не винаги можем да запалим отново старото огнище...
  • Неминуемо след дълга раздяла нишката изтънява и изтрива спомени и усещания....Това за старото бунище или за "където е имало огън,пак ще има" не е истина...Получават се още по-големи разочарования.,Е,това е мое виждане/от опит!/
  • Съжалявам, че си се натъжила от този стих, Албена!...Но нали животът ни не е един безкраен празник - в него има и болка, и радост, и мъка и щастие, и срещи, и раздели? ...А пък аз просто се опитвам според възможностите си, да го показвам от всичките му страни, такъв какъвто го виждам!...
    Хубав уикенд ти желая, Приятелко!...Да се порадваме на златната есен и на чудесните дни, които ни предлага!...
  • Натъжих се от този стих, Роберт!...Колко ни пречи гордостта, за да бъдем щастливи...
  • Марги, Светла, благодаря за добрите думи!...
  • Колко хубав стих, Роби...
    За пореден път съм одухотворена от теб...
  • Без коментар, Майсторе!
  • Райне, Ани, Хел, Светулка, Синьо цвете, Стойчо, Веси, Наде, Лина, Ели, Дочке, благодаря за вниманието, отзивите и оценките!...
    Хубав ден ви желая, приятели!...
  • Ех, минало незабравимо.
  • Разбирам ви и двамата: срещата е неловка, когато чувствата са отминали.
    Но се случва...
  • Светът е пълен с неизречени признания... Красиво стихотворение, Роби. Поздравления!
  • Натъжи ме, Роби....
  • Изключителен, както винаги! Усетих осезаемо .... Поздрави!
  • Ех,Роби! Нима вината се лекува с мълчалива нерешителност?
    Красиво,но тъжно!
  • Ех, Роби! Да беше поспрял, нямаше да се налага да някой да те връща...
    Браво!
  • Старата любов ръжда не хваща. Но се отдалечава ,когато не я подхранваме.
  • Много често и отсрещната страна иска да каже "Спри", но не и достига
    душевна сила...
  • Случва се.
  • Случайните срещи...често завършват така - при нарочните нещата търсят развитие! много хубав стих!
Предложения
: ??:??