Тих Инструмент
869
0
0
Душата ти е като тънките струни на инструмент,
тихо ехтящ из Балкана.
И изпълваш листата с онзи момент
на радост така неразбрана.
И криеш с косите си слънцето пак.
Но лъчите на залеза през тях прогряват.
В ръце осветени целият свят се вижда,
ръцете, които те галят.
Вечерта твоята сянка броди,
светлината лунна пресява.
Виждам я, като бродя сред дървата,
по които своя белег оставя.
Сутринта е най-прекрасна и тъжна,
когато се рано събуждам.
И на малката маса до мен
последният спомен от теб аз виждам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados
