Душата ти е като тънките струни на инструмент,

тихо ехтящ из Балкана.

И изпълваш листата с онзи момент

на радост така неразбрана.

И криеш с косите си слънцето пак.

Но лъчите на залеза през тях прогряват.

В ръце осветени целият свят се вижда,

ръцете, които те галят.

Вечерта твоята сянка броди,

светлината лунна пресява.

Виждам я, като бродя сред дървата,

по които своя белег оставя.

Сутринта е най-прекрасна и тъжна,

когато се рано събуждам.

И на малката маса до мен

последният спомен от теб аз виждам.