Тиха съм, тиха - въздишка в сумрак.
Свеждам си клепките с няма усмивка.
Пламъче в шепа съм - бях и не бях.
Кротнат сега е светът ми и сипкав.
Пазят ми устните захарен вкус,
ходят ми мислите по самодивски.
Колко съм жива след сладкия трус -
лека и нова, и толкова чиста.
Тиха съм, тиха - акорд след клавир.
С мене луната за нещо мечтае,
були лицето си с облак-кашмир,
и си мълчи, че за двама ни знае.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
Благодаря, Рег!