Регина (Радост Даскалова) Регина (Радост Даскалова)
15 374
10 abr 2009, 22:43

Тиха

1.3K 0 11





Тиха съм, тиха - въздишка в сумрак.
Свеждам си клепките с няма усмивка.
Пламъче в шепа съм - бях и не бях.
Кротнат сега е светът ми и сипкав.

Пазят ми устните захарен вкус,
ходят ми мислите по самодивски.
Колко съм жива след сладкия трус -
лека и нова, и толкова чиста.

Тиха съм, тиха - акорд след клавир.
С мене луната за нещо мечтае,
були лицето си с облак-кашмир,
и си мълчи, че за двама ни знае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

  • Елишка (Елица Стоянова)
    Елишка (Елица Стоянова)
    Напевно, влюбено и приятно усещане ми причини стихотворението ти!
    Благодаря, Рег!
  • valshebnica (Боряна Събева)
    valshebnica (Боряна Събева)
    Тихо, мълчаливо се насладих! Поздрави!!!
  • lips_of_angels (Ем)
    lips_of_angels (Ем)
    !!!
    Пишеш просто невероятно!Страшно хубаво ми е да те чета!
  • Регина (Радост Даскалова)
    Регина (Радост Даскалова)
    Благодаря ви, че прочетохте, а на теб, Седем - почитания, за светлите думи!Аз съм просто... без всякакви думи от благодарност...
  • Седем (Дани Монов)
    Седем (Дани Монов)
    Една елементарна истина обвита в поезия носи вълшебство.
    Тишината не е мълчание. Тя е репетиция за мълчание.Тихо въз-дихание, освободило затворени думи. Просто друга реалност и музика - врата към паралелен свят смътно сещан с безпокойство, но търсен, мечтан.....непрогледен...желан.Меко пасажен акорд ,където основна роля играе елегантен клавир...
    Кристална чаша с разлята форма и ниско столче. Две ледчета сред тъмно кехлибарена течност с тънък, характерен аромат, съчетаващ гъстотата на черен мед, сладостта на ванилията и неповторимия аромат на клонче канела. Нотки подчертаващи и придаващи омагьосващ оттенък с толкова семпли/но точни/ слова.
    "ТИХА" съдържа в себе си всичко. Дори един чудесно изграден mini-grand final
    За да ни зашемети подобаващо и запрати след това между два свята.
    ______________________________
    Това не е само майсторство.
    Подарък е!!!
    И е прекрасно )))
    РАДОСТ!
    )))

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0