10 апр. 2009 г., 22:43

Тиха

1.3K 0 11





Тиха съм, тиха - въздишка в сумрак.
Свеждам си клепките с няма усмивка.
Пламъче в шепа съм - бях и не бях.
Кротнат сега е светът ми и сипкав.

Пазят ми устните захарен вкус,
ходят ми мислите по самодивски.
Колко съм жива след сладкия трус -
лека и нова, и толкова чиста.

Тиха съм, тиха - акорд след клавир.
С мене луната за нещо мечтае,
були лицето си с облак-кашмир,
и си мълчи, че за двама ни знае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напевно, влюбено и приятно усещане ми причини стихотворението ти!
    Благодаря, Рег!
  • Тихо, мълчаливо се насладих! Поздрави!!!
  • !!!
    Пишеш просто невероятно!Страшно хубаво ми е да те чета!
  • Благодаря ви, че прочетохте, а на теб, Седем - почитания, за светлите думи!Аз съм просто... без всякакви думи от благодарност...
  • Една елементарна истина обвита в поезия носи вълшебство.
    Тишината не е мълчание. Тя е репетиция за мълчание.Тихо въз-дихание, освободило затворени думи. Просто друга реалност и музика - врата към паралелен свят смътно сещан с безпокойство, но търсен, мечтан.....непрогледен...желан.Меко пасажен акорд ,където основна роля играе елегантен клавир...
    Кристална чаша с разлята форма и ниско столче. Две ледчета сред тъмно кехлибарена течност с тънък, характерен аромат, съчетаващ гъстотата на черен мед, сладостта на ванилията и неповторимия аромат на клонче канела. Нотки подчертаващи и придаващи омагьосващ оттенък с толкова семпли/но точни/ слова.
    "ТИХА" съдържа в себе си всичко. Дори един чудесно изграден mini-grand final
    За да ни зашемети подобаващо и запрати след това между два свята.
    ______________________________
    Това не е само майсторство.
    Подарък е!!!
    И е прекрасно )))
    РАДОСТ!
    )))

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...