Apr 10, 2009, 10:43 PM

Тиха

  Poetry » Love
1.3K 0 11





Тиха съм, тиха - въздишка в сумрак.
Свеждам си клепките с няма усмивка.
Пламъче в шепа съм - бях и не бях.
Кротнат сега е светът ми и сипкав.

Пазят ми устните захарен вкус,
ходят ми мислите по самодивски.
Колко съм жива след сладкия трус -
лека и нова, и толкова чиста.

Тиха съм, тиха - акорд след клавир.
С мене луната за нещо мечтае,
були лицето си с облак-кашмир,
и си мълчи, че за двама ни знае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напевно, влюбено и приятно усещане ми причини стихотворението ти!
    Благодаря, Рег!
  • Тихо, мълчаливо се насладих! Поздрави!!!
  • !!!
    Пишеш просто невероятно!Страшно хубаво ми е да те чета!
  • Благодаря ви, че прочетохте, а на теб, Седем - почитания, за светлите думи!Аз съм просто... без всякакви думи от благодарност...
  • Една елементарна истина обвита в поезия носи вълшебство.
    Тишината не е мълчание. Тя е репетиция за мълчание.Тихо въз-дихание, освободило затворени думи. Просто друга реалност и музика - врата към паралелен свят смътно сещан с безпокойство, но търсен, мечтан.....непрогледен...желан.Меко пасажен акорд ,където основна роля играе елегантен клавир...
    Кристална чаша с разлята форма и ниско столче. Две ледчета сред тъмно кехлибарена течност с тънък, характерен аромат, съчетаващ гъстотата на черен мед, сладостта на ванилията и неповторимия аромат на клонче канела. Нотки подчертаващи и придаващи омагьосващ оттенък с толкова семпли/но точни/ слова.
    "ТИХА" съдържа в себе си всичко. Дори един чудесно изграден mini-grand final
    За да ни зашемети подобаващо и запрати след това между два свята.
    ______________________________
    Това не е само майсторство.
    Подарък е!!!
    И е прекрасно )))
    РАДОСТ!
    )))

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...