17 dic 2007, 14:39

Тиха нощ

1.4K 0 3

Тихо е в студената стая

и свещта ти бавно догаря.

Тя те скрива от всичко навън

и създава чисти капчици сън.

Димът прикрива твойте сълзи,

но светлината ще ги задържи.

Денят краде от твойта плът,

нощта създава кръстопът.

Свещта ще върне ли съня,

в който сме само аз и тя?

Твойта стая те спаси

от чужди думи и очи,

събужда спомен и таи

очакване да се завърнеш ти.

Свещта душата ти изгаря,

сега си сам в тази стая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...