Тиха нощ
Тихо е в студената стая
и свещта ти бавно догаря.
Тя те скрива от всичко навън
и създава чисти капчици сън.
Димът прикрива твойте сълзи,
но светлината ще ги задържи.
Денят краде от твойта плът,
нощта създава кръстопът.
Свещта ще върне ли съня,
в който сме само аз и тя?
Твойта стая те спаси
от чужди думи и очи,
събужда спомен и таи
очакване да се завърнеш ти.
Свещта душата ти изгаря,
сега си сам в тази стая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Петрова Всички права запазени
