Тихо е в студената стая
и свещта ти бавно догаря.
Тя те скрива от всичко навън
и създава чисти капчици сън.
Димът прикрива твойте сълзи,
но светлината ще ги задържи.
Денят краде от твойта плът,
нощта създава кръстопът.
Свещта ще върне ли съня,
в който сме само аз и тя?
Твойта стая те спаси
от чужди думи и очи,
събужда спомен и таи
очакване да се завърнеш ти.
Свещта душата ти изгаря,
сега си сам в тази стая.
© Ваня Петрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
