Тихо е в студената стая
и свещта ти бавно догаря.
Тя те скрива от всичко навън
и създава чисти капчици сън.
Димът прикрива твойте сълзи,
но светлината ще ги задържи.
Денят краде от твойта плът,
нощта създава кръстопът.
Свещта ще върне ли съня,
в който сме само аз и тя?
Твойта стая те спаси
от чужди думи и очи,
събужда спомен и таи
очакване да се завърнеш ти.
Свещта душата ти изгаря,
сега си сам в тази стая.
© Ваня Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
