Ще я познаеш навсякъде. Когато се появи, дори тъмнината отстъпва. 

Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък. 

Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.

Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.

Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ. 

Но тя завинаги ще остане толкова недостижима. 

Все по-далеч. 

А ти? Все по-нетърпелив. 

Тя те привлича, обърква и отблъсква. Страх те е от тъмнината, витаеща около нея. 

Самотата, с която е свързана завинаги. 

Но този неин блясък, ласките ѝ...

Все по-чужда. Неразбрана. 

Ти искаш да я разбереш, да ѝ покажеш, че може би не е толкова сама, може би има някой, който мисли за нея така, както тя въздиша по всички около теб. 

Ще вдигнеш очи към нея. 

Ще те заслепи с бледата си красота. 

Ще се замислиш, можеш ли да го направиш? 

Ще протегнеш безнадеждно ръка към нея, знаейки, че тя те чака. 

Усещаш студената ѝ, прощална милувка.

Потръпваш. Тя също. 

Времето ви свършва. Тя ще отстъпи мястото си, ще се скрие в своята собствена сянка, 

а ти ще я чакаш отново…

Ще я усетиш навсякъде, където и да си