Ще я познаеш навсякъде. Когато се появи, дори тъмнината отстъпва.
Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък.
Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.
Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.
Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ.
Но тя завинаги ще остане толкова недостижима.
Все по-далеч.
А ти? Все по-нетърпелив.
Тя те привлича, обърква и отблъсква. Страх те е от тъмнината, витаеща около нея.
Самотата, с която е свързана завинаги.
Но този неин блясък, ласките ѝ...
Все по-чужда. Неразбрана. ...