5 dic 2025, 5:52

Тихи улици

  Poesía
11 0 0

Тихи нощни улици:

стъпки отшумели -

жълти листи по паважа.

Аз вървя, запалвам си цигара -

къдравият дим обгръща ме, сияе:

предсказания какво ще бъде,

пътешествия назад - в отминалото време,

стъпки чужди, стъпки близки.

Аз вървя. Отдалечавам се от детството,

аз остарявам, аз прераждам се:

в дете, във птиче, в някоя вълна.

Метаморфозите на паметта танцуват -

в утрото:

дошло е утре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...