Dec 5, 2025, 5:52 AM

Тихи улици

  Poetry
17 0 0

Тихи нощни улици:

стъпки отшумели -

жълти листи по паважа.

Аз вървя, запалвам си цигара -

къдравият дим обгръща ме, сияе:

предсказания какво ще бъде,

пътешествия назад - в отминалото време,

стъпки чужди, стъпки близки.

Аз вървя. Отдалечавам се от детството,

аз остарявам, аз прераждам се:

в дете, във птиче, в някоя вълна.

Метаморфозите на паметта танцуват -

в утрото:

дошло е утре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...