16 abr 2019, 9:16  

Шепа любов

  Poesía
1.2K 0 0

Душата, вещ усукана,
в мечтите ни изсмукана,
изпрана, изцедена 
на ъгъла в живота подредена, 
стаена там опитва, 
скътана мечта да възроди. 
Изсъхнала, 
пресъхнала,
от мъка тя изпръхнала
и пак готова,
да литне вдъхновена
щом  зърне  бъдеще, 
в мечтите да се появи. 
Изпрана и простряна,
душата изцедена 
върху мечтите пак разстлана
на спомена между петната,,
в ъгълче там нейде скритата,
мечта за бъдни дни се там таи!
Душата вещ усукана,
в живота тя пресукана, 
на капки бавни събира 
в шепи тя любов.
От нея изцедена 
от нея отделена 
малка локвичка любов 
в живота сбира!

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...