Душата, вещ усукана,
в мечтите ни изсмукана,
изпрана, изцедена 
на ъгъла в живота подредена, 
стаена там опитва, 
скътана мечта да възроди. 
Изсъхнала, 
пресъхнала,
от мъка тя изпръхнала
и пак готова,
да литне вдъхновена
щом  зърне  бъдеще, 
в мечтите да се появи. 
Изпрана и простряна,
душата изцедена 
върху мечтите пак разстлана
на спомена между петната,,
в ъгълче там нейде скритата,
мечта за бъдни дни се там таи!
Душата вещ усукана,
в живота тя пресукана, 
на капки бавни събира 
в шепи тя любов.
От нея изцедена 
от нея отделена 
малка локвичка любов 
в живота сбира!

Максим Велков