1 oct 2016, 10:10

Тихият зов 

  Poesía
5.0 / 3
341 1 7

Песни

с вкус на Слънце

по изгрев,

най-вече по залез;

мелодии

с усет за спомени,

най-хубавите.

 

Звуците

на щурците

нощем

под невинното звездно небе;

гласовите струни

на сърцето

с  ехо, достигащо

планините 

и върховете им;

мисли за предопределената ти среща

с любовта на света.

 

Изгуби се

някъде сред образите

въображаеми

на бурното море;

от мътните речни води

до смесения кислород

в дробовете ти,

до половината пълни

с неизречени, 

погрешно изречени слова,

скрити

под ръцете 

на угнетеността. 

 

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas