Тихият зов
Песни
с вкус на Слънце
по изгрев,
най-вече по залез;
мелодии
с усет за спомени,
най-хубавите.
Звуците
на щурците
нощем
под невинното звездно небе;
гласовите струни
на сърцето
с ехо, достигащо
планините
и върховете им;
мисли за предопределената ти среща
с любовта на света.
Изгуби се
някъде сред образите
въображаеми
на бурното море;
от мътните речни води
до смесения кислород
в дробовете ти,
до половината пълни
с неизречени,
погрешно изречени слова,
скрити
под ръцете
на угнетеността.
© Слънчоглед All rights reserved.
