helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 726
1.10.2016 г., 10:10 ч.

Тихият зов 

  Поезия
297 1 7

Песни

с вкус на Слънце

по изгрев,

най-вече по залез;

мелодии

с усет за спомени,

най-хубавите.

 

Звуците

на щурците

нощем

под невинното звездно небе;

гласовите струни

на сърцето

с  ехо, достигащо

планините 

и върховете им;

мисли за предопределената ти среща

с любовта на света.

 

Изгуби се

някъде сред образите

въображаеми

на бурното море;

от мътните речни води

до смесения кислород

в дробовете ти,

до половината пълни

с неизречени, 

погрешно изречени слова,

скрити

под ръцете 

на угнетеността. 

 

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??