8 may 2007, 23:22

ТИХО

  Poesía
848 0 5
 

***


ТИХО, БРАТКО, ТИХО, МОЛЯ ТЕ, ТИХО!


Спри се, за миг се огледай, човече,

вслушай се: лятната нощ се съблича,

по раменете и лунни потича

сок от треви с дъх на  Вечност!


Чуваш ли в мократа шир над полята

как диша мъдрата стара Вселена,

как се пресрещат  низ времената

древни  истории с бъдни поеми?


Чуваш ли как от недрата на утрото

плъзва водата по фосфорен ручей

и осветена в безпаметно лутане

иде златиста при твоите скути?


После към тъмния вир се завръща

и те оставя сам с Млечния път,

дето разискрени и вездесъщи

водни звезди

огледално трептят!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...