ТИХО

8.05.2007 г., 23:22 ч.

Поезия

5.0 / 4

738 0 5

***
ТИХО, БРАТКО, ТИХО, МОЛЯ ТЕ, ТИХО!
Спри се, за миг се огледай, човече,
вслушай се: лятната нощ се съблича,
по раменете и лунни потича
сок от треви с дъх на Вечност!
Чуваш ли в мократа шир над полята
как диша мъдрата стара Вселена,
как се пресрещат низ времената
древни истории с бъдни поеми?
Чуваш ли как от недрата на утрото
плъзва водата по фосфорен ручей ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Прекъснат полет
Последен танц

Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
Крепост

На теб Не мога да се скрия. Не и днес. (Самотна съм и малко ми се плаче.) Животът ми е мръсен, черен...
Дъждовна мрежа

В полунощ си отиде дъжда, сви се в облака пухкав уютно. Той побърза, дори не видя, че след него пром...

Още произведения »