ТИХО
***
ТИХО, БРАТКО, ТИХО, МОЛЯ ТЕ, ТИХО!
Спри се, за миг се огледай, човече,
вслушай се: лятната нощ се съблича,
по раменете и лунни потича
сок от треви с дъх на Вечност!
Чуваш ли в мократа шир над полята
как диша мъдрата стара Вселена,
как се пресрещат низ времената
древни истории с бъдни поеми?
Чуваш ли как от недрата на утрото
плъзва водата по фосфорен ручей
и осветена в безпаметно лутане
иде златиста при твоите скути?
После към тъмния вир се завръща
и те оставя сам с Млечния път,
дето разискрени и вездесъщи
водни звезди
огледално трептят!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
