May 8, 2007, 11:22 PM

ТИХО 

  Poetry
656 0 5
 

***


ТИХО, БРАТКО, ТИХО, МОЛЯ ТЕ, ТИХО!


Спри се, за миг се огледай, човече,

вслушай се: лятната нощ се съблича,

по раменете и лунни потича

сок от треви с дъх на  Вечност!


Чуваш ли в мократа шир над полята

как диша мъдрата стара Вселена,

как се пресрещат  низ времената

древни  истории с бъдни поеми?


Чуваш ли как от недрата на утрото

плъзва водата по фосфорен ручей

и осветена в безпаметно лутане

иде златиста при твоите скути?


После към тъмния вир се завръща

и те оставя сам с Млечния път,

дето разискрени и вездесъщи

водни звезди

огледално трептят!...

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??