May 8, 2007, 11:22 PM

ТИХО

  Poetry
842 0 5
 

***


ТИХО, БРАТКО, ТИХО, МОЛЯ ТЕ, ТИХО!


Спри се, за миг се огледай, човече,

вслушай се: лятната нощ се съблича,

по раменете и лунни потича

сок от треви с дъх на  Вечност!


Чуваш ли в мократа шир над полята

как диша мъдрата стара Вселена,

как се пресрещат  низ времената

древни  истории с бъдни поеми?


Чуваш ли как от недрата на утрото

плъзва водата по фосфорен ручей

и осветена в безпаметно лутане

иде златиста при твоите скути?


После към тъмния вир се завръща

и те оставя сам с Млечния път,

дето разискрени и вездесъщи

водни звезди

огледално трептят!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...