8 мая 2007 г., 23:22

ТИХО 

  Поэзия
659 0 5
 

***


ТИХО, БРАТКО, ТИХО, МОЛЯ ТЕ, ТИХО!


Спри се, за миг се огледай, човече,

вслушай се: лятната нощ се съблича,

по раменете и лунни потича

сок от треви с дъх на  Вечност!


Чуваш ли в мократа шир над полята

как диша мъдрата стара Вселена,

как се пресрещат  низ времената

древни  истории с бъдни поеми?


Чуваш ли как от недрата на утрото

плъзва водата по фосфорен ручей

и осветена в безпаметно лутане

иде златиста при твоите скути?


После към тъмния вир се завръща

и те оставя сам с Млечния път,

дето разискрени и вездесъщи

водни звезди

огледално трептят!...

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??