21 ago 2009, 16:33

Тихо е

  Poesía
1.3K 0 18

 

 

 

Тихо е.

Заваля от неизказани думи

и натрупа сняг
по върховете на пръстите ми

под тях

ветровете ни бурно укротени
приютиха
семена за трудно покълване

В косите ми 
бели кокичета
ухаят на следваща пролет

докато моят свят спи
и сънува твоят 

в невъзможно обичане

Бяла съм
скрила топлината ти в шепи

и преглътнала думите

преди зимата
в нашето късно невричане

Тихо е... 
и красиво вали

Две тъжни вселени заспиват

в очите ми

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...