Тихо е
Тихо е.
Заваля от неизказани думи
и натрупа сняг
по върховете на пръстите ми
под тях
ветровете ни бурно укротени
приютиха
семена за трудно покълване
В косите ми
бели кокичета
ухаят на следваща пролет
докато моят свят спи
и сънува твоят
в невъзможно обичане
Бяла съм
скрила топлината ти в шепи
и преглътнала думите
преди зимата
в нашето късно невричане
Тихо е...
и красиво вали
Две тъжни вселени заспиват
в очите ми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
