21.08.2009 г., 16:33 ч.

Тихо е 

  Поезия
904 0 18

 

 

 

Тихо е.

Заваля от неизказани думи

и натрупа сняг
по върховете на пръстите ми

под тях

ветровете ни бурно укротени
приютиха
семена за трудно покълване

В косите ми 
бели кокичета
ухаят на следваща пролет

докато моят свят спи
и сънува твоят 

в невъзможно обичане

Бяла съм
скрила топлината ти в шепи

и преглътнала думите

преди зимата
в нашето късно невричане

Тихо е... 
и красиво вали

Две тъжни вселени заспиват

в очите ми

 

 

© Ол Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??