Aug 21, 2009, 4:33 PM

Тихо е

  Poetry
1.3K 0 18

 

 

 

Тихо е.

Заваля от неизказани думи

и натрупа сняг
по върховете на пръстите ми

под тях

ветровете ни бурно укротени
приютиха
семена за трудно покълване

В косите ми 
бели кокичета
ухаят на следваща пролет

докато моят свят спи
и сънува твоят 

в невъзможно обичане

Бяла съм
скрила топлината ти в шепи

и преглътнала думите

преди зимата
в нашето късно невричане

Тихо е... 
и красиво вали

Две тъжни вселени заспиват

в очите ми

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...