21 авг. 2009 г., 16:33

Тихо е

1.3K 0 18

 

 

 

Тихо е.

Заваля от неизказани думи

и натрупа сняг
по върховете на пръстите ми

под тях

ветровете ни бурно укротени
приютиха
семена за трудно покълване

В косите ми 
бели кокичета
ухаят на следваща пролет

докато моят свят спи
и сънува твоят 

в невъзможно обичане

Бяла съм
скрила топлината ти в шепи

и преглътнала думите

преди зимата
в нашето късно невричане

Тихо е... 
и красиво вали

Две тъжни вселени заспиват

в очите ми

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...