7 sept 2022, 9:49  

Тихо е

  Poesía
1.1K 7 13

Аз се будя в един през нощта–

точно време за всичко несвършено.

По-различен изглежда света,

нищо, че сме си винаги същите.

Много тихо е. Сякаш е миг,

който всички от страх премълчават,

след изтръгнат от болките вик.

Не е миг. А е нощна октава.

Не е вик, а е просто затишие.

Тишината се ражда чрез мен и

неримувано четиристишие

пропълзява по моите вени.

Аз се будя в един през нощта

и цитирам забравени стихове,

по-различен изглежда света,

но е същият. Само че тихо е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...