Тихо е
Аз се будя в един през нощта–
точно време за всичко несвършено.
По-различен изглежда света,
нищо, че сме си винаги същите.
Много тихо е. Сякаш е миг,
който всички от страх премълчават,
след изтръгнат от болките вик.
Не е миг. А е нощна октава.
Не е вик, а е просто затишие.
Тишината се ражда чрез мен и
неримувано четиристишие
пропълзява по моите вени.
Аз се будя в един през нощта
и цитирам забравени стихове,
по-различен изглежда света,
но е същият. Само че тихо е.
© Деница Гарелова All rights reserved.
