17 sept 2007, 11:55

Тихо покаяние

  Poesía
1.1K 0 36

По стиха на Jane_d(Деси Инджева) - „ Без милост”



На кръст от правила те приковавах,
разгулните ти мисли предугадих,
от чуждите посоки те събирах
и греховете в нищото изпратих.
Във тихо покаяние приучавах съвестта ти,
безпътен да се скита хаоса отпращах,
със капки кървави горях плътта ти,
накъсвах я с безумство и... я раждах.
Дарявах ти от всичкото, което
остатъчно вклини се... до последно,
пречистих те от болките ти парещи
и възкресих мечтите ти... неземно.
А дните ти превърнах в райски мигове,
оазиси в житейската пустиня,
със наш`та истина се гледаха очите ни
и с любовта, която в нас премина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...