5 may 2017, 23:15

Тихо сбогуване с гордият самотник ... 

  Poesía
481 4 10
Сто вулкана в теб бушуват,
от всеки допир тихо болиш.
Знам, че и мечтите тъгуват,
когато Ти... от буря валиш.
Последната глътка горчива,
отровата сладка в кръвта си.
Полунощ, сладка, мъглива.
Истински жив в любовта си...
Задъхан, забързан за някъде,
но спиращ, щом разбереш...
Че трябва!...Трябва понякога.
Ще можеш ли да го отречеш? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

За хората, които се появяват, оставят дълбоки следи, а после изчезват в самотата си...

Propuestas
: ??:??