Звездичката (Ивелина каменова)
140 1033
5 may 2017, 23:15

Тихо сбогуване с гордият самотник ... 

  Poesía
380 4 10

Сто вулкана в теб бушуват,

от всеки допир тихо болиш.

Знам, че и мечтите тъгуват,

когато Ти... от буря валиш.

Последната глътка горчива,

отровата сладка в кръвта си.

Полунощ, сладка, мъглива.

Истински жив в любовта си...

Задъхан, забързан за някъде,

но спиращ, щом разбереш...

Че трябва!...Трябва понякога.

Ще можеш ли да го отречеш?

Усещам те, всеки твой порив!

Като вятъра. Като пети сезон!

По мислите гъдел си, обрив.

а във въздуха – тежък озон...

Порязваш дълбоко. До кокал!

Раздирящ си и хапещ до кръв!

Тишината ти страшен е вопъл.

Самотник – но горд, като лъв...

 

 

 

 

 

 

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

За хората, които се появяват, оставят дълбоки следи, а после изчезват в самотата си...

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Усетих го много близко!
  • Чувствата не търсят разлики.Те търсят отзивчивост.
    Поздрав от мен!
  • Великолепно си предала същността им! Поздравления, Иве!
  • Има такива хора. Следите им оставят ярки спомени ... за цял живот. Поздрави!
  • Харесах! Поздрави!!!
  • Много ми хареса. Поздрави!
  • Сякаш се разминах с него! Вчера... Или тази сутрин го мернах зад ъгъла.... Добре, че има сред нас такива! Браво!
  • Прекрасни думи редиш, определено запленяваш по начина по който пишеш, много ми хареса! Поздравления!
  • Дойдох при вас в ненадеен час...Като мълния в небето,която ослепява в миг и стоварва глас-право във сърцето! Браво,Ивелина! Когато чета хубава поезия се вдъхновявам!😘
  • Прекрасно е Ивелина !!! Имаш моите искрени поздравления
Propuestas
: ??:??