May 5, 2017, 11:15 PM

Тихо сбогуване с гордият самотник ...

  Poetry
673 4 10

Сто вулкана в теб бушуват,

от всеки допир тихо болиш.

Знам, че и мечтите тъгуват,

когато Ти... от буря валиш.

Последната глътка горчива,

отровата сладка в кръвта си.

Полунощ, сладка, мъглива.

Истински жив в любовта си...

Задъхан, забързан за някъде,

но спиращ, щом разбереш...

Че трябва!...Трябва понякога.

Ще можеш ли да го отречеш?

Усещам те, всеки твой порив!

Като вятъра. Като пети сезон!

По мислите гъдел си, обрив.

а във въздуха – тежък озон...

Порязваш дълбоко. До кокал!

Раздирящ си и хапещ до кръв!

Тишината ти страшен е вопъл.

Самотник – но горд, като лъв...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

За хората, които се появяват, оставят дълбоки следи, а после изчезват в самотата си...

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...