Тихо сбогуване с гордият самотник ...
Сто вулкана в теб бушуват,
от всеки допир тихо болиш.
Знам, че и мечтите тъгуват,
когато Ти... от буря валиш.
Последната глътка горчива,
отровата сладка в кръвта си.
Полунощ, сладка, мъглива.
Истински жив в любовта си...
Задъхан, забързан за някъде,
но спиращ, щом разбереш...
Че трябва!...Трябва понякога.
Ще можеш ли да го отречеш?
Усещам те, всеки твой порив!
Като вятъра. Като пети сезон!
По мислите гъдел си, обрив.
а във въздуха – тежък озон...
Порязваш дълбоко. До кокал!
Раздирящ си и хапещ до кръв!
Тишината ти страшен е вопъл.
Самотник – но горд, като лъв...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
