6 dic 2009, 14:59

Тийн

  Poesía
1.7K 0 13

 

 

Намусено, времето в синьо тече,

на капки мигът ми се смее.

Напук и обратно във мене е, че

безгрижна душата ми пее.

 

Учуден, дъждът напористо вали,

сърдит върху ми се лее.

Чадъра си свалям, какво пък, нали

щастливо сърцето ми пее.

 

Със ярост дъждът  на талази крещи,

завихря се, стене, беснее.

Понеже, обаче или може би –

танцувам и всичко в мен пее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тоти Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дансинг ин дъ рейн!!!
    Много готино!
  • Понеже, обаче...си невероятен!
    Винаги, когато чета твой стих имам усещането на птица.На леко и безплътно летене.
    Поздрави!
  • Пей щастливецо! Стана ми весело. Благодаря!
  • Понеже, обаче или може би...като песен прекрасна звучи...
  • Ха, пеещ под дъжда!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...