20 jul 2009, 15:26

Тиктака животът

  Poesía
3K 0 52

Огледай се!
Виж как тиктака животът -
циферблатно и бързо върти се,
нали?
Днес пълна е в мен със любов
празнотата,
в теб - клепки за обич   
страхът ти

закри!
След "нас" промених се,  
и то кардинално!
Защото постелята бе  
от лъжи!
В уюта измислен, прикрит
максимално,
без свян все повтаряше
„Моля, прости!"
 

Макар водопадно излял се  
в очите,
във твойте усещах несигурност,
страх.

 


Горяло дълбоко и дълго  
в гърдите,
сърцето сега е превърнато
в
прах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Благодаря!
    Радвам се!
    Ще следя...
  • Имаш страхотен стил и си искрена!
    Чух това тиктакане!
    Тук ми хареса много - пак ще се връщам...да знаеш!
  • Очаквах да видя на снимката някое мъниче,а то се оказа солидна жена и
    това повече ми хареса.Тия стихове не са изпяти,а изплакани...Всяка дума е болка,всеки знак е въздишка и дърпат струните на сърцето ми.Да не го-
    воря за техника,ритъм,средства!Чувствувам се малка и много смутена.

    Загора
  • Много ми хареса...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...