20.07.2009 г., 15:26

Тиктака животът

3K 0 52

Огледай се!
Виж как тиктака животът -
циферблатно и бързо върти се,
нали?
Днес пълна е в мен със любов
празнотата,
в теб - клепки за обич   
страхът ти

закри!
След "нас" промених се,  
и то кардинално!
Защото постелята бе  
от лъжи!
В уюта измислен, прикрит
максимално,
без свян все повтаряше
„Моля, прости!"
 

Макар водопадно излял се  
в очите,
във твойте усещах несигурност,
страх.

 


Горяло дълбоко и дълго  
в гърдите,
сърцето сега е превърнато
в
прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Благодаря!
    Радвам се!
    Ще следя...
  • Имаш страхотен стил и си искрена!
    Чух това тиктакане!
    Тук ми хареса много - пак ще се връщам...да знаеш!
  • Очаквах да видя на снимката някое мъниче,а то се оказа солидна жена и
    това повече ми хареса.Тия стихове не са изпяти,а изплакани...Всяка дума е болка,всеки знак е въздишка и дърпат струните на сърцето ми.Да не го-
    воря за техника,ритъм,средства!Чувствувам се малка и много смутена.

    Загора
  • Много ми хареса...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...