20.07.2009 г., 15:26

Тиктака животът

3K 0 52

Огледай се!
Виж как тиктака животът -
циферблатно и бързо върти се,
нали?
Днес пълна е в мен със любов
празнотата,
в теб - клепки за обич   
страхът ти

закри!
След "нас" промених се,  
и то кардинално!
Защото постелята бе  
от лъжи!
В уюта измислен, прикрит
максимално,
без свян все повтаряше
„Моля, прости!"
 

Макар водопадно излял се  
в очите,
във твойте усещах несигурност,
страх.

 


Горяло дълбоко и дълго  
в гърдите,
сърцето сега е превърнато
в
прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Благодаря!
    Радвам се!
    Ще следя...
  • Имаш страхотен стил и си искрена!
    Чух това тиктакане!
    Тук ми хареса много - пак ще се връщам...да знаеш!
  • Очаквах да видя на снимката някое мъниче,а то се оказа солидна жена и
    това повече ми хареса.Тия стихове не са изпяти,а изплакани...Всяка дума е болка,всеки знак е въздишка и дърпат струните на сърцето ми.Да не го-
    воря за техника,ритъм,средства!Чувствувам се малка и много смутена.

    Загора
  • Много ми хареса...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...