20 июл. 2009 г., 15:26

Тиктака животът

3K 0 52

Огледай се!
Виж как тиктака животът -
циферблатно и бързо върти се,
нали?
Днес пълна е в мен със любов
празнотата,
в теб - клепки за обич   
страхът ти

закри!
След "нас" промених се,  
и то кардинално!
Защото постелята бе  
от лъжи!
В уюта измислен, прикрит
максимално,
без свян все повтаряше
„Моля, прости!"
 

Макар водопадно излял се  
в очите,
във твойте усещах несигурност,
страх.

 


Горяло дълбоко и дълго  
в гърдите,
сърцето сега е превърнато
в
прах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Благодаря!
    Радвам се!
    Ще следя...
  • Имаш страхотен стил и си искрена!
    Чух това тиктакане!
    Тук ми хареса много - пак ще се връщам...да знаеш!
  • Очаквах да видя на снимката някое мъниче,а то се оказа солидна жена и
    това повече ми хареса.Тия стихове не са изпяти,а изплакани...Всяка дума е болка,всеки знак е въздишка и дърпат струните на сърцето ми.Да не го-
    воря за техника,ритъм,средства!Чувствувам се малка и много смутена.

    Загора
  • Много ми хареса...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...