30 dic 2009, 1:22

Тишина 

  Poesía » Otra
1406 1 9

Дъждът на вечната надежда

отмива пак посърналия страх

роден след залеза на чувства

превърнали се в пепел прах

 

И спомени красиви в мрака

пронизват с лък душата плаха

пред зейналите порти на съдбата

изгрява самотата като утрин блага

© Дарина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??