Дъждът на вечната надежда
отмива пак посърналия страх
роден след залеза на чувства
превърнали се в пепел прах
И спомени красиви в мрака
пронизват с лък душата плаха
пред зейналите порти на съдбата
изгрява самотата като утрин блага
© Дарина Маринова Всички права запазени