Тишина

30.12.2009 г., 1:22 ч.

Поезия » Друга

1566 1 9

Дъждът на вечната надежда
отмива пак посърналия страх
роден след залеза на чувства
превърнали се в пепел прах
И спомени красиви в мрака
пронизват с лък душата плаха
пред зейналите порти на съдбата
изгрява самотата като утрин блага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тишина

Искате да прочетете повече?

Предложения